Южното Черноморие  е безспорно привлекателна дестинация , както за туристи от България, така и за чужденци. Широки поддържани плажни ивици, ситен пясък, плавно спускащо се морско дъно са мечта за онези, които предпочитат почивка на море.


Южното черноморие на България започва от Обзор, спуска се край Елените и Слънчев бряг, през Несебър и Поморие, Созопол и Приморско, за да завърши полета на лятото в Царево и Ахтопол.

Невероятна е тази комбинация от заоблените източни хълмове на Стара Планина и непокътнатите гори на Странджа, с широките плажни ивици на престижните курорти и радостното настроение на къмпинги и скалисти заливи.

Южното Черноморие, с прекрасен климат и тихи води, е подходящо за морски спортове, спортен риболов, еко и селски туризъм. Множество клубове по парапланеризъм, водни ски, сърф и подводни спортове, лов и риболов, привличат българи и чужденци.

Лятото по Южното черноморско крайбрежие е топло, а зимата ­ мека.
Средните януарски температури варират от около 1 °С  до 3,4 °С  при Царево). Средните Юлски температури са между 22 ­- 24 °С.
Мекият климат създава условия за дълго лято, като има години, в които сезонът започва през април и завършва през ноември.
Валежите по Южното Черноморие достигат 500­- 600 мм, със зимен максимум. Снежна покривка се образува рядко и се задържа само няколко дни. От местните ветрове най-характерни са бризите, които през деня духат от морето към сушата, а през нощта­ обратно. Климатът благоприятства преди всичко развитието на земеделието - лозарство, овощарстви, технически култури и др., и туризма.

По-големите реки по Южното Черноморие са Камчия, Двойница, Хаджийска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека, Резовска река.
Пълноводието е през зимния период, а през минимумът август и ­септември.
Езерата са лимани и лагуни. Най-големи сред лиманните езера са Мандренското, Бургаското, Атанасовското езеро. Лагуни са Поморийското езеро, Алепу, Аркутино.

Влиянието на морето определя характера на растителността - срещат се топлолюбиви видове. В устията на реките Ропотамо и Велека са разпространени уникални лонгозни гори. В техния състав влизат ясен, бряст, елша, летен дъб, клен. Има увивни растения ­ дива лоза, повет, скрипка, гърбач. Из блатата на лонгозните гори вирее блатното кокиче. В езерата и блатата се срещат тръстика, теснолистен папур, ежова главичка, водна леща и др.

В Странджа е разпространен източен бук, източен горун, благун, цер, странджанска зеленика, лавровишня, понтийско бясно дърво, колхидска боровинка, зайча сянка и др. В крайморските блата вирее водна лилия, а по дюните ­ пясъчна лилия, ветрогон, острица, тамарикс и др. За Южното Черноморие са характерни смокинята и бадемът.